Курсът интегрира актуални интердисциплинарни
методологии, които съчетават литературоведски, културологични, географски,
картографски, документално-архивни и мултимедийни подходи.
Българският писател в Европа не е така организиран
и последователен като творците, преминали Grand
Tour, нито биографията му може да създаде маршрут като този на Фридрих
Ницше от Лайпциг, през Силс Мария, Генуа, Торино, Ница, Рим, Соренто и пак към
Енгадин и Силс Мария.
Но и българските писатели (както и техните творби)
имат своите маршрути, които са давали плодове в националната култура, затова е
логично и естествено сега да ги „преразгледаме“ в онова европейско
пространство, където тяхната впечатлителност е формирала гледната им точка за
Европа и България. Казусът на това присъствие може да се опише като Вазов в Пинчио или Славейков в Брунате – образи на памет за българското.
Тази гледна точка поражда нови импулси, далеч
надхвърлящи потенциала на традиционните методи, които видимо дават признаци на
изхабяване и ниска ефективност.
Подобни проекти набират скорост в САЩ, Европа и Япония – литературната карта на Санкт Петербург (http://ulysses.bc.edu), картографирането на Дъблин през романите на Джеймс Джойс (http://www.mappingpetersburg.org), силното обвързване на географските реалии, изведен от фикционалния свят на литературата в проекта на Барбара Пиати (http://www.literaturatlas.eu) и десетки други правят нови стъпки да разбираме литературата, а чрез нея и себе си, по-ефикасно, по-смислено и градивно.
- Преподавател: Живко Иванов