Интеркултурната комуникация е учебна дисциплина, която се явява в началото на учебния план на специалности с хуманитарен и социален профил, задава широка теоретична перспектива и разчита на знания и умения, придобити в досегашния опит и обучение на студентите. Централни понятия, на които интеркултурната комуникация като учебна дисциплина се опира, са култура (в широкия смисъл на думата), културен релативизъм, емическа и етическа гледна точка, смяна на перспективата, етноцентризъм и пр. Дисциплината залага най-вече на формирането на нагласи за освободено от стереотипи и оценки междукултурно общуване и изграждането на интеркултурна компетентност.
В рамките на академичния контекст обучението е организирано в лекционна форма, но целите не могат да бъдат изпълнени само рамките на когнитивното учене. Търсеният резултат се постига чрез провокиране на собствените културни рамки, което често е съпътствано с емоцианална реакция (в повечето случаи негативна). Поведенческа промяна и промяна на нагласите е очаквания краен резултат от обучението. Целта на учебния курс се постига като лекциите се допълват от разнообразни дискусии, тренинги, ролеви игри. Те обхващат всички проблемни и тематични области, заложени в курса и неизменно съпътстват учебния процес. Още от самото начало на Интеркултурната комуникация тя се е реализирала по-скоро под формата на упражнения и тренинги, което предполага важното място, което заема тази форма на обучение.
- Преподавател: Мария Кисикова