Курсът има практическа насоченост и е фокусиран върху практическото обиграване на вече натрупани теоретични знания и емпиричен опит. Теоретичната рамка представя проблема за разказването на истории като част от човешкия опит във всички времена и пространства – от мита и ритуала, през фолклорни и други приказки до историите, създавани за сцена (драма, театър, кино) и всекидневните истории, които „четем“ и разказваме в дигитална среда. Част от новите знания, които се представят, засягат структурата на различните наративи, различни принципи за организиране на съдържанието в историята, принципите, които се следват при разказването на истории. Специален акцент е поставен върху ролята на разказването в антропологията. То има поне две проявления: от една страна, историите са част от информацията, която антропологът събира на терен (от фолклорни приказки до биографични наративи); от друга страна, при представяне на резултатите от своите изследвания антропологът също разказва истории (на събеседници от терена или от собствения опит като изследовател). Всички тези различни проявления на сторителинга стават част от различни творчески и игрови семинарни занятия.
- Преподавател: Мария Кисикова